Наскоро добавени
Емануела: Животът не е любовна песен | Мон Дьо: Храмът на историите
Емануела е сред малкото жени в България, които могат да обидят някого в песен и да накарат цяла дискотека да пее обидата с тях. Това е талант. Но е и доста любопитна характеристика на публиката. Хората обичат Емануела най-много, когато е безпощадна. Тя, обаче, не е толкова категорична, когато разговорът стигне до собствените ѝ решения. Оказва се, че е участвала в производството на скандали, от които после е трябвало да се защитава. Че е настоявала да бъде независима, но е искала някой друг да поеме инициативата в личния ѝ живот. Емануела е особено интересна, когато не се опитва да бъде симпатична. Когато защитава решения, с които трудно можеш да се съгласиш. И когато след толкова години на сцена се колебае дали изобщо заслужава да я наричат „кралица“. Може би това е най-любопитното в този разговор. Човекът, който е свикнал да произнася присъди, не е особено сигурен каква присъда заслужава самият той. Предстоят ѝ първите големи самостоятелни концерти. Възможно е това да е най-важният професионален момент в живота ѝ. Но мен ме интересуваше не толкова как се стига до голямата сцена, колкото какъв човек пристига на нея.
