лого на сайта: Нова Плей

Йордан Камджалов: Диригент на невидимото | Мон Дьо: Храмът на историите

иконка споделииконка споделиСподеляне
Гладът е странно нещо. Понякога е за хляб. Друг път - за признание или любов. А понякога е толкова голям, че човек посвещава целия си живот на нещо, което никога не може да притежава напълно. Йордан Камджалов нарича това „извънредност“. Няколко секунди, заради които си струват години лишения, самота и съмнения. Разговор за цената на една мечта и за сметката, която винаги идва след нея.
изображение на Йордан Камджалов: Диригент на невидимото | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Йордан Камджалов: Диригент на невидимото | Мон Дьо: Храмът на историите

Гладът е странно нещо. Понякога е за хляб. Друг път - за признание или любов. А понякога е толкова голям, че човек посвещава целия си живот на нещо, което никога не може да притежава напълно. Йордан Камджалов нарича това „извънредност“. Няколко секунди, заради които си струват години лишения, самота и съмнения. Разговор за цената на една мечта и за сметката, която винаги идва след нея.

изображение на Кристин Илиева: 50 операции по-късно | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Кристин Илиева: 50 операции по-късно | Мон Дьо: Храмът на историите

Преди почти десет години една катастрофа превърна живота на Кристин Илиева в дълга битка между болници, операции и оцеляване. Днес тя говори така, както никога досега не го е правила - за удара, за лекарските грешки, за Дивна, за белезите, за страха от живота и за операцията, пред която е изправена сега. Разговор не просто за болката, а за цената, която човек плаща, когато съдбата реши да раздели живота му на „преди“ и „след“.

изображение на Маги Джанаварова: Там, където се изгубих | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Маги Джанаварова: Там, където се изгубих | Мон Дьо: Храмът на историите

Имаше период, в който България почти не чуваше Маги Джанаварова. Сцената остана назад. Прожекторите угаснаха. Животът ѝ пое в друга посока. Това, което никой не знаеше, е, че зад снимките на щастливо семейство и новородено дете се е водила битка, за която тя никога досега не е говорила публично. В това интервю Маги разказва за следродилната депресия, за страха, вината и чувството, че е изгубила връзката със самата себе си. Говори за любовта, която е останала до нея, когато тя самата не е била сигурна коя е. За музикалния бизнес и за самотата на артиста. Това не е разговор за майчинството. Това е разговор за завръщането. Там, където се е изгубила.

изображение на Дичо и Димитър Кърнев: D2 - След 20 години мълчание | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Дичо и Димитър Кърнев: D2 - След 20 години мълчание | Мон Дьо: Храмът на историите

Имаше време, в което D2 не бяха просто музика. Бяха фонът на цяло поколение. После дойде раздялата. И две десетилетия България така и не чу какво всъщност се е случило между Дичо и Димитър Кърнев. Днес двамата говорят за първи път толкова откровено - за славата, която променя приятелствата, за мъжката гордост, за мълчанието, за живота след D2 и за цената на едно завръщане. Разговор за двама мъже, които години наред са бягали един от друг, преди отново да намерят пътя към сцената. И може би - към себе си.

изображение на Соня Йончева: Примадоната не моли за място. Тя го създава. | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Соня Йончева: Примадоната не моли за място. Тя го създава. | Мон Дьо: Храмът на историите

Тя дойде от Берлин, където пееше „Норма“. Седнахме във Виена и разговорът тръгна далеч отвъд операта - към властта на таланта, самотата на големия артист, страха от изкуствения интелект и България като лична битка. Някои интервюта просто минават. Други остават в главата дълго след края си. Виж една от дивите на операта днес - Соня Йончева.

изображение на Стилиян Петров: Играта след играта | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Стилиян Петров: Играта след играта | Мон Дьо: Храмът на историите

Този разговор не тръгва от футбола. И не свършва там. Връщам Стилиян Петров там, където никой не иска да се връща. При болката. При онези дни, които не се разказват лесно. При разговорите, които остават между двама души и никога не напускат стаята. Знам, че го карам да преживее всичко отначало. И няма как да е леко. Но има нещо, което не може да се чуе отстрани. Само човек, минал от другата страна, може да го каже без излишни думи. Гледай целия разговор. Играта след играта.

изображение на Борислав Соколов - Бони: (Де)гримьорът на звездите | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Борислав Соколов - Бони: (Де)гримьорът на звездите | Мон Дьо: Храмът на историите

Какво вижда човекът, който е на сантиметри от лицата на звездите? Борислав Соколов - Бони не говори за грим. Говори за това какво остава, когато той падне. За детството, за истината, която разбира късно. За 90-те, когато различността е риск. За думите, които му носят скандал. И за любовта, която невинаги можеш да покажеш. Това не е интервю за блясък. Това е интервю за истината зад него.

изображение на Валентина Каролева: Животът, който не спира | Мон Дьо: Храмът на историите
Гледай по-късно
иконка часовник-гледай по-късно

Валентина Каролева: Животът, който не спира | Мон Дьо: Храмът на историите

Това е среща с човек, чиято история започва далеч преди сцената и камерите. Валентина Каролева говори за детство, в което сигурността не е била даденост, за майка – публична фигура и зависим човек, за внезапна загуба в момент, в който животът би трябвало да започва наново. За още една смърт, дошла по-късно, и за любовта като място, в което не се криеш, а оставаш. Разговор за пътя от балета към актьорството, за тялото като памет и за избора да продължиш, без да заличаваш нищо. Ако търсиш човешка истина отвъд биографията – гледай докрай.