Недялко Йорданов е човек, който е изгубил баща си в сблъсъка на две идеологии, но никога не изгуби думите си. Поезията му преживя цензурата, времето и тишината, но остава огледало на един свят, който често отказва да се види. Това не е просто интервю – това е разговор за паметта, за изборите, които ни оформят и за думите, които остават, дори когато всичко друго се променя.
